Начало

ГОТОВИ ЛИ СА РЕГУЛАТОРИТЕ ДА РЕГУЛИРАТ В УСЛОВИЯТА НА „ЦИФРОВО ПО ПОДРАЗБИРАНЕ“ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?


LEX.BG публикува статията на проф. д-р Ирина Цакова – „Готови ли са регулаторите да регулират в условията на „цифрово по подразбиране“ законодателство?“.

Поставеният въпрос цели да съчетае две актуални теми, като им придаде различен от наложилия се в публичното пространство смисъл.

Първо: Темата за регулаторите. Към настоящия момент тя се свързва доминиращо с броя на позициите (незаети или с изтекъл мандат) и начина на тяхното разпределение между политическите сили (с инцидентни изявления за избягване на квотно-партийния принцип и прозрачност на процедурите).

Второ: Темата за регулирането на високите технологии. Поради модерността си, темата не страда от недоимък на интерпретации и прогнози, като абстрактните разсъжденията на футуролозите за „екзистенциалните рискове“ от бъдещото развитие на технологиите, в частност на изкуствения интелект (ИИ), са особено открояващи се. В тази връзка, като съпътстваща „линия на вдъхновение“ напоследък могат да се отбележат и възможностите на големите езикови модели (LLMs). Както е предположил Хърбърт Саймън, още през 1969 г., „изкуственият интелект е тук, за да остане“, но „с времето тя (фразата „изкуствен интелект“, бел.авт.) ще стане достатъчно идиоматична, за да престане да бъде обект на евтина реторика“[1].

Връзката между тези две теми поставя тяхното разглеждане на съвсем различна основа, която се проява в принципа „цифрово по подразбиране“ законодателство на ЕС[2].

Прочетете цялата статия тук


Първата следдипломна квалификация по „Право и цифрови технологии“ в България

Институт за следдипломна квалификация при УНСС и Европейски център по законодателство организират в сътрудничество първата следдипломна квалификация по „Право и цифрови технологии“ в България.

Основната цел на курсът е да даде възможност за придобиване на специализирани знания и умения в областта на правото в електронна среда, включително от гледна точка на перспективите за неговото развитие.

Курсът предоставя комплексни и интердисциплинарни знания относно цифровизацията в обществените отношения и включва следните теми:

  • Правно регулиране във виртуална среда. Електронен документ. Електронна идентификация и електронни удостоверителни услуги.
  • Основи на уредбата на електронната търговия и свързаното потребителско право.
  • Цифрови услуги, цифрови пазари и бизнес в дигитална среда.
  • Интелектуална собственост в дигитална среда. Интелектуална собственост и основни права в интернет.
  • Електронните медии в електронна среда.
  • Изкуствен интелект. Правно – етични аспекти. Възможности и предизвикателства пред правното регулиране.
  • Защита на личните данни в цифрова среда.
  • Киберсигурност /компютърна и мрежова сигурност/.
  • Престъпления в Интернет.
  • Електронно управление. Електронно правосъдие.

Лектори в следдипломната квалификация са преподаватели и специалисти с богат професионален опит в областта на правото, информационните технологии и информационната сигурност.

Курсът е с продължителност 2 семестъра, като се провежда веднъж в месеца /събота и неделя/ с възможност за избор на присъствено участие в Институт за следдипломна квалификация при УНСС и онлайн чрез платформата MS Teams. Завършилите курса получават Свидетелство за професионална квалификация „Право и цифрови технологии“.

Повече информация може да откриете на официалната интернет страница на Институт за следдипломна квалификация при УНСС или в приложената брошура: Право и цифрови технологии 2023.

Проф. д-р Ирина Цакова представи новите задължения на общините съгласно ЗЗЛПСПОИН на ХХXIII редовно Общо събрание на НАСО РБ

Траяна Тимева, член на Управителния съвет и проф. д-р Ирина Цакова присъстваха като гости на ХХXIII редовно Общо събрание на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България /НАСО РБ/, което се проведе на 11 и 12 май 2023 г. „Европейски център по законодателство“ е дългогодишен партньор на НАСО РБ и успешно работи с много от българските общини.

На втория ден, 12 май 2023 г. /петък/, на Информационна среща – дискусия, проф. д-р Ирина Цакова представи пред секретарите на общини в Република България новите изисквания и задължения, съгласно Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), който влезе в сила на 04 май 2023 г. Темата предизвика широк интерес сред аудиторията и провокира редица въпроси свързани с практическото прилагане на нормативните разпоредби.

Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937, изменена с Регламент (ЕС) 2020/1503 като задължава общините да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който отговаря на определени в закона изисквания. Общините следва да разработят и утвърдят правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях и да определят служител/служители, които да отговарят за разглеждането на сигнали, както и да предоставят, на официалните интернет страници и на видно място в работните помещения, ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали.

Във връзка с тези задължения, „Европейски център по законодателство“ разработи унифицирани за общините Правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, със съответни приложения, които НАСО РБ предостави на своите членове.
Повече информация за ХХXIII редовно Общо събрание на НАСО РБ може да прочетете тук: https://www.naso-rb.org/deinosti/obshto-sabranie/581-uspeshno-priklyuchi-hhxiii-redovno-obshto-sabranie-na-naso-rb 


Проф. д-р Ирина Цакова представи пред студенти от ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ основни предизвикателства пред правното регулиране на изкуствения интелект

По повод 130-та годишнина на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Ирина Цакова изнесе публична лекция по информационно право на тема: „Правно регулиране на изкуствения интелект. Тенденции, възможности и ограничения. Подход, основан на риска.“

Лекцията бе открита от заместник-ректора на Софийския университет проф.  д-р Васил Маринов и министъра на електронното управление Георги Тодоров.

Бяха разгледани въпросите свързани със същността на понятието и спецификите на Изкуствения интелект като цифрова технология, както и възможностите и стратегиите за правно регулиране.

Прочетете повече: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/publichna_lekciya_na_tema_pravno_regulirane_na_izkustveniya_intelekt_tendencii_v_zmozhnosti_i_ogranicheniya_podhod_osnovan_na_riska 

„Европейски център по законодателство, анализ и усъвършенстване на съдебната практика“ е бенефициент по Договор № BG05SFOP001-2.025-0053-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Партньорство, делегирана власт и граждански контрол. Разработване на Модел за съвместно създаване на стойност, основан на „дизайн – мисленето“ /design thinking/, при проектиране и мониторинг на политики в Община Челопеч“ по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Процедура BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“, Приоритетна ос № 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“.  

Дейностите по проекта ще се изпълняват в партньорство с Община Челопеч.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е в размер на: 58 668,57 лв., от които 49 868,28 лв. европейско и 8 800,29 лв. национално съфинансиране.

Основната цел на проекта е да се изготви работещ инструментариум – Модел /методология/ за съвместно създаване на стойност, основан на иновативен подход чрез прилагане на дизайн мисленето /design thinking/, концептуално обвързан с ПИРО Челопеч 2021 – 2027г., който да съчетае традиционни инструменти с иновативни подходи, които отразяват спецификата и потребностите на общността и на свой ред да стимулират изграждането на устойчив механизъм за партньорско и открито управление в Община Челопеч.

Посочената цел е в съответствие с формулираните цели на Процедурата, съгласно т.6 от Насоките за кандидатстване, както и кореспондира с политиката на ЕС за търсене на нови инструменти, които да максимизират потенциала за участие на гражданите, засилване на тяхното чувство за съпричастност към политиките, което отразява техните потребности и визии /Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно гражданския диалог и гражданското участие в процеса на вземане на решения в ЕС./

Специфичните цели са релевантни на основната цел на проекта. Те са формулирани в съответствие с идентифицираните на базата на предварително проучване на потребностите на целевите групи и са насочени към решаване на конкретни проблеми.

В плана за изпълнение на проекта са включени 5 /пет/ дейности, чиито резултати водят до постигане на поставените цели. Част от тези резултати са:

  • Извършен анализ на текущото състояние на гражданското участие в процеса на изпълнение и мониторинг на политики в Община Челопеч;
  • Проучен и анализиран метода дизайн мислене /design thinking/ и добри практики основани на неговото прилагане в процеса на изпълнение и мониторинг на политики.
  • Изработен Модел за съвместно създаване на стойност основан на метода дизайн мислене /design thinking/ при изпълнение и мониторинг на политики в Община Челопеч.

В рамките на заложените дейности по проекта ще бъдат изготвени съпътстващи доклади, анализи, препоръки, ще бъдат проведени работни срещи и обсъждания с целевите групи, които ще спомогнат за постигане на поставените цели.

Прочетете повече


На 17 и 18 март 2022 г. беше проведе успешно специализирано онлайн обучение за публични администрации на тема: „Електронно управление. Ред и условия за предоставяне на електронни административни услуги /нормативен режим, понятия и системи/.“. чрез използване на професионалната платформа за обучения ZOOM.

Обучението беше насочено към служители на общинските администрации и имаше за цел да обхване цялостния механизъм от понятия, нормативни правила и системи на електронното управление, с което да изгради комплекс от знания необходими за тяхното прилагане. Негов акцент бе правната уредба на процесите по предоставяне на електронни административни услуги /ЕАУ/.

Бяха разгледани и въпроси свързани с електронното управление като електронен документ, електронна идентификация, електронни удостоверителни услуги и тяхното приложение при предоставяне на ЕАУ. Лектор на обучението беше проф. д-р Ирина Цакова.

Всички участници получиха презентационните материали от проведеното обучение, както и сертификати от „Европейски център по законодателство“.

Благодарим на всички, които се включиха в обучението за участието и високата оценка!


Електронно управление и електронно правосъдие 

Организираното от „Европейски център по законодателство“ специализирано онлайн обучение на тема: „Електронно управление и електронно правосъдие. Осъществяване на процесуални действия в електронна форма. Доказване с електронни документи.“ беше проведено успешно в рамките на два дни чрез използване на професионалната платформа за обучения ZOOM.

Темата предизвика изключително висок интерес и бяха обявени три дати за неговото провеждане.  В обучението участваха представители на централни и местни органи на изпълнителната власт. 

Обучението имаше за цел да представи системите и процесите на електронното управление и електронно правосъдие в тяхната взаимовръзка като акцентът беше поставен върху разбирането на основни понятия в областта на информационното право, прилагането на нормативните разпоредби на ГПК, АПК и НПК относими към процесуалните действия в електронна форма и доказването с електронни документи.

Всички участници получиха презентационни материали и сертификати за преминато специализирано обучение от „Европейски център по законодателство“.

Благодарим на всички, които се включиха в обученията за високата оценка и активно участие в дискутираните теми.


Излезе от печат дългочакваното практическо ръководство в електронното управление разработено с участието на експерти от Европейски център по законодателство

Представяме Ви първото цялостно систематизирано изследване и практическо представяне на правния режим, системите и процесите на електронно управление в България.

То е озаглавено „Всичко за електронното управление в едно практическо ръководство“ и е резултат от обединените усилия на екип от експерти в областта на информационното право и информационната и мрежова сигурност: проф. д-р Ирина Цакова, д-р Маргарита Хубенова, Траяна Тимева, гл.ас. д-р Недко Тагарев, гл.ас. д-р Калина Георгиева.

Практическото ръководство е рецензирано от водещи юристи и експерти в областта: проф. д-р Тенчо Колев, доц. д-р Деница Топчийска, проф. д-р Стефка Наумова, д-р Алеко Джилджов, доц. д-р Орлин Радев.

Практическото ръководство представя изграденото към момента електронно управление като единен механизъм от понятия, нормативни правила, системи и процеси и цели да подкрепи и насърчи усилията за неговото развитие.

          Ръководството съдържа:  

  • Понятия и правни институти на виртуалната среда;
  • Анализ на относимите национални и европейски нормативни актове.
  • Практически насоки за тяхното прилагане.
  • Съдебна практика.
  • Системи и процеси по предоставяне на електронни административни услуги;
  • Предложения de lege ferenda

Ще се радваме, ако споделите с нас всяко мнение, критична бележка или препоръка по практическото ръководство, затова не се колебайте да го направите на електронен адрес: info@eulawcentre.org.  

Виж подробно съдържание

За кого е предназначено

Рецензентите за книгата

Онлайн книжарница


Процесуални действия в електронна форма – нормативен безпорядък в новите текстове на ГПК

проф. д-р Ирина Цакова

Измененията и допълненията в ГПК[1], в сила от 30 юни 2021 г., поставят сериозни принципни въпроси, които засягат качеството на нормативната среда в предметната област на електронното управление и електронното правосъдие. Изключително дългият период на изграждане на техническата и нормативната инфраструктура доведе до натрупване на инцидентни (ситуационни) законодателни инициативи, несистематизирано законодателство с множество вътрешни противоречия и липса на трайна и ясна юридическа лексика. Предоставените от технологиите възможности за социално взаимодействие излизат извън рамките на съществуващите механизми за реализация на субективни права и затова изначалният законодателен подход на механично пренасяне на съществуващи модели и процеси от традиционната (физическа) среда към алгоритмизираните отношения в електронна среда за целите на правното регулиране на електронното управление се оказа изцяло погрешен.

В новите текстове на ГПК този подход и натрупаните в годините проблеми се отразяват в синтезиран вид. Целта на тези законодателни промени е да се осигури възможност за осъществяване на процесуални действия по електронен път[2]. Тази ясна цел „потъва“ в неясни и противоречиви формулировки, неточно употребени понятия, пренебрегване на правилата на законодателната техника и явно неразбиране на предмета на правно регулиране. Форматът на настоящата статия не позволява подробен анализ на всички нови нормативни правила, затова ще бъдат разгледани само тези от тях, които предизвикват най-съществените въпроси.

Прочетете цялата статия тук