Публикации

Cover 4+0

Цакова, И. „Електронният документ като доказателство в гражданския процес”

           Излезе от печат монографията на проф. Ирина Цакова със заглавие „Електронният документ като доказателство в гражданския процес”, С., изд. Авангард Прима, 2018г., в която се изследва темата, свързана с представянето на електронния документ като доказателство в гражданския процес.

        С разработването на този въпрос авторът цели да запознае българския читател, студентите и специалистите по право с въздействието на спецификите на електронните писмени доказателства като източници на информация за правно- и доказателственорелевантните факти  върху принципите на гражданското съдопроизводство и общите правила на доказването в гражданския процес.

      За тази цел е направен опит да бъдат изяснени спецификите на понятието „електронен документ“ в контекста на отношението „изявление – материален носител – начин на материализиране на изявлението“  и функционалната връзка между информация и  материален носител. Направено е разграничение между статичен документ и документ с динамичен характер, както и „Съществуващ” и „несъществуващ” документ. Направен е анализ на общите правила на доказването в гражданския процес и доказване с електронни документи, както и анализ на процесуалните действия при посочване и искане за събиране на електронни документи, допускане на електронни документи като доказателствени средства в процеса. Изведени са примерни тeхники за посочване, представяне и събиране на електронни документи.

            Съдържание на монографията

УВОД
§ 1. ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРАВЕН РЕЖИМ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ.
І. ЕЛЕКТРОННИЯТ ДОКУМЕНТ КАТО ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО. 
1. Общи положения.
2. Функционална идентичност на електронния документ като технологичен процес. Аналогов и електронен документ.
3. Индивидуализация на електронния документ. Метаданни.
4. Развитие на понятието за електронен документ. Електронен обмен на данни (EDI) и съобщение с данни (data message).
5. Легални дефиниции и правна сила на електронния документ в европейското и българското законодателство.
ІІ. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ЕЛЕКТРОННО СЪХРАНЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ (ESI) В СТРАНИТЕ ОТ COMMON LAW.
1. Събиране и представяне на електронни документи (electronic stored information, ESI) в страните от Общото
право. Общи бележки.
2. „Принципите на Седона” за електронно разкриване (The Sedona Principles Addressing Electronic Discovery).
3. „Е-discovery” във Федералните правила за гражданско съдопроизводство (Federal Rules of Civil Procedure, FRCP) на САЩ.
4. E-disclosure в Англия и Уелс. Правило 31Б „Разкриване и проверка на документи” (CPR PD31 Practice
Direction 31B – Disclosure).
§ 2. ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС.
I. СЪЩНОСТ И ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОНЯТИЕТО ЕЛЕКТРОНЕН ДОКУМЕНТ.
1. Правила за представяне и специфики на електронния документ в качеството му на доказателство в международни арбитражни производства.
2. Съдържание на понятието „електронен документ” в контекста на отношението „изявление – материален
носител – начин на материализиране на изявлението”.
2.1. Понятие за документ и функционална връзка между информация и материален носител.
2.2. Статичен документ и документ с динамичен характер. („Съществуващ” и „несъществуващ” документ.)
2.3. Преобразуване на електронния документ от един на друг носител (Хибридни документи).
2.4. Електронното изявление като част от съдържанието на понятието „електронен документ”.
II. ОБЩИ ПРАВИЛА НА ДОКАЗВАНЕТО И ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЕЛЕКТРОННИ ДОКУМЕНТИ КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС.
1. Принципите на гражданското съдопроизводство и доказването с електронни документи.
2. Общи правила на доказването в гражданския процес и доказване с електронни документи.
2.1. Посочване и искане за събиране на електронни документи.
2.2. Допускане на електронни документи като доказателствени средства в процеса.
3. Индивидуализация на електронните документи. Тeхники за посочване, представяне и събиране на
електронни документи.
§ 3. ФОРМАЛНА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ.
I. СРЕДСТВА ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА АВТЕНТИЧНОСТ. СЪЩНОСТ И ПРАВЕН РЕЖИМ. 
1. Идентификация на лицата, автентификация и цялостност на електронните изявления – функционални аспекти.
2. Концептуална рамка на електронните удостоверявания.
3. Същност на понятията електронна идентификация, електронна идентичност и електронен идентификатор.
4. Същност и правен режим на електронните удостоверителни услуги.
5. Видове удостоверителни услуги.
ІІ. АВТЕНТИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ.
1. Специфики в отношението „автор – електронно изявление”.
2. Автентификация на електронни изявления, създадени, изпратени, получени и съхранени чрез електронни
средства за създаване, обработка, съхранение и пренос на данни.
2.1. Електронни средства за обмен на данни и формална доказателствена сила на електронните изявления –
въпроси и дефиниции.
2.2. Формална доказателствена сила на електронни изявления, разменени чрез електронна поща (е-mail).
2.3. Формална доказателствена сила на електронните изявления, направени чрез затворени електронни системи.
2.4. Формална доказателствена сила на електронни изявления в интернет форум и фейсбук.
3. Нормативни режими за автентификация на електронни изявления. Германия, Франция, Русия.
4. Обобщение и изводи по въпросите за автентификацията на електронните документи.

          Монографията се състои от увод, три параграфа: „Функционални характеристики и правен режим на електронния документ”, „Процесуалноправни особености на електронния документ като доказателство в гражданския процес” и „Формална доказателствена сила на електронния документ”, заключение и списък на литературата, с общ обем 321 стр. на хартиен носител.

            В първия параграф са обособени две части. В първата част авторът отделя внимание на електронният документ като писмено доказателствено средство. В исторически план е проследено развитието на понятието за електронен документ и неговите  легални дефиниции в европейското и българското законодателство. Акцентът в тази част е поставен върху характеристиките на електронния документ като информационен обект.

          Анализирана е функционална идентичност на електронния документ, като се прави извода, че като обект на нормативното регулиране електронния документ следва да се възприема по – скоро като технологичен процес. В тази връзка е отделено внимание на въпросите за индивидуализацията на електронния документ и неговите метаданни.Чрез сравнителен анализ е изяснена същността на аналоговия и електронния документ, като е подчертано, че в настоящия момент проблемите в правното регулиране и правоприлагането в изследваната област са свързани с хибридния характер на отношенията, свързани с обмен на електронни документи.

          Във втората част е разгледан правния режим на електронно съхранената информация /electronic stored information, ESI/ в страните от Общото право.      Подробно са анализирани „Принципите на Седона” за електронно разкриване (The Sedona Principles Addressing Electronic Discovery), „Е-discovery” във Федералните правила за гражданско съдопроизводство (Federal Rules of Civil Procedure, FRCP) на САЩ и E-disclosure в Англия и Уелс. Правило 31Б „Разкриване и проверка на документи” (CPR PD31 Practice Direction 31B – Disclosure). Авторът е обосновал тази част от изследването си с това, че на Общото право понастоящем се характеризира като една от водещите в създаване и прилагане на правилата за използване на електронни носители на информацията в съдопроизводството. В рамките на анализа се разглеждат ключови решения на съдилищата в страните от Общото право, съгласно предмета на изследването.

     Във втория параграф (Процесуални особености на електронния документ като доказателство в гражданския процес) акцентът е поставен върху: първо: спецификите на електронния документ в контекста на отношението „изявление – материален носител – начин на материализиране на изявлението”; второ: изясняване на понятието за документ и функционална връзка между информация и материален носител; трето, определяне на спецификите  в отношението „автор – електронно изявление”; четвърто: анализ на средствата за  автентификация на електронните изявления, създадени, изпратени, получени и  съхранени чрез електронни средства; пето: определяне на тeхниките за посочване, представяне и събиране на електронни документи в качеството им на доказателства в граждански процес. В контекста на отношението „изявление – материален носител – начин на материализиране на изявлението“ са разгледани понятията статичен документ и документ с динамичен характер, „съществуващ” и „несъществуващ” документ.

        Анализът е подкрепен с изследване на практиката на административните съдилища по въпросите за връзката между информация и материален носител в контекста на спорове по прилагане на режима за достъп до обществена информация. Направен е извода, че в контекста на търсене на оптимален режим на регулиране, свързан с динамичния характер на електронния документ, следва да се обсъди възможността и границите за интепретиране на генерираната информация като нов документ или ново доказателство. Също така, че въпросът за индивидуализацията на материалния носител и съдържащото се в него изявление има е свързано със запазване на индивидуализиращите признаци в процеса на преобразуване на документи от един на друг носител. Съществено внимание е отделено и на преобразуването на електронния документ от един на друг носител във връзка с прилагането на чл.184, ал.1 от ГПК, като е изследвана голяма по обем съдебна практика.  Авторът посочва необходимостта да се прецени възможността за допълване на процесуалноправната норма на чл. 184 ГПК в посока на това, че преписът следва да съдържа индивидуализираща информация за електронния носител, на който се съхранява електронният документ, както и за начина на неговото възпроизвеждане, за да бъде гарантирана целостта на данните.

          Третият параграф /Формална доказателствена сила на електронния документ/ е разделен на две части. В първата част се разглеждат функционални аспекти  на процесите, свързани с идентификация на лицата, автентификация и цялостност на електронните изявления, същност и правен режим на електронните удостоверителни услуги. Тя е логически свързана с втората част, която е посветена темата за автентификацията на електронни изявления, създадени, изпратени, получени и  съхранени чрез електронни средства за създаване, обработка, съхранение и пренос на данни. на електронния документ и в тази връзка с формалната доказателствена сила на електронния документ. Анализът се основава на съдебната практика по граждански и административни дела, свързана с признаване на формална доказателствена сила на електронни изявления, разменени чрез електронна поща (е-mail), чрез затворени електронни системи, в интернет форум и фейсбук.

      Изследвани са основни въпроси, свързани с доказателствената сила на електронните документи, а именно: В кои случаи може да се приеме, че изявлението, изпратено по електронна поща, има характер на електронен подписан документ /извън хипотезите на използван усъвършенстван или квалифициран електронен подпис/. Може ли да се счита, че изявлението е подписано само на базата на идентифициращите данни на електронната поща /адрес/ и съдържащите се метаданни към изпратеното изявление /От, До, Относно и т. н./ и при какви условия. Достатъчно ли е съгласието на страните за размяна на изявления по електронен път, чрез конкретна електронна поща, за да се счита, че така размените електронни изявления са подписани с обикновен електронен подпис, ако страните изрично не са уговорили това. Може ли да се презюмира уговорен между страните обикновен електронен подпис на основание на установена трайна практика за размяна на електронна кореспонденция от конкретна електронна поща и доколко възприемането на такъв подход няма да повлияе върху правната сигурност.

        В посочения контекст са разгледани нормативни режими за автентификация на електронни изявления в Германия, Франция, Русия.

________________________________________________________________________________

Колев, Т. 119004zТеория на правотворческата дейност. Ролята на нетипичния законодател“

Книгата е опит за формиране на една теория на правотворческата дейност. В центъра на изследването е поставен проблемът за ролята на нетипичния законодател, какъвто е правителството с неговата експертна администрация. Защитава се идеята, че успешното законодателство е в зависимост от качеството на предпарламентарния етап на законодателството, включващ разработването на материята, подлежаща на правно регулиране, и съставянето на законопроектите. Налага се тезата, че процесът на правотворчеството е обусловен от редица правообразуващи фактори: справедливост, уважение към правата и свободите на човека и гражданина и институционален диалог между държавата и гражданското общество.

________________________________________________________________________________

2

 

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 1: История на правораздавателната дейност от античността до предмодерната епоха.“

 

 

________________________________________________________________________________

32

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 2: Истина, обоснованост, справедливост“ 

Основната цел на правораздавателната дейност е достигането на справедливо решаване на правния спор. За да бъде справедливо, решението трябва да е обосновано. Оттук и значението на истината в процеса на правораздаването. Истинността на твърденията обосновава справедливостта на съдийското решение.

Истина, обоснованост, справедливост – чрез настоящата книга тая надеждата, че ще обогатя моята теория на правораздавателната дейност.

Ако Бог е с нас, ще я продължа с доказателствената теория, теорията на аргументацията и логиката в правораздаването.

В том 2 от поредицата „Теория на правораздавателната дейност“ авторът изгражда теоретичните си постановки, като се концентрира върху няколко проблема:

 -търсенето на истината като задължение на правораздаването

 -обосноваване на истината

 -релацията факт-истина-справедливост

Монографията отправя послание към всички онези, които участват в правораздавателния процес.

________________________________________________________________________________

4

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 3: Доказване в правораздаването“

Том 3 от поредицата „Теория на правораздавателната дейност“ е посветен на доказването в правораздаването. От средство за утвърждаване на истината то се превръща във въпрос за легитимността на процеса на правораздаване.

„В правото е това, което е доказано. Настоящият том е посветен тъкмо на доказването в правораздаването. Доказването е израз на специфичното юридическо мислене.“ 

                                                                                       Авторът

________________________________________________________________________________

5

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 4: Аргументиране в правораздаването“

 

В том 4 от поредицата „Теория на правораздавателната дейност“ авторът обяснява аргументирането в правораздаването като свързващо звено и като елемент на общата теория на правото.

________________________________________________________________________________

file_59_27

 

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 5: Логика в правораздаването“

 

 

 

________________________________________________________________________________

67

 

Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност – том 6: Дискреционна власт и вътрешно убеждение на съдията“