С Решение № 177 от 07.01.2021г. ВАС – Пето отделение се произнесе по спор за законосъобразност на обработката на личните данни съгласно Общия регламент за защита на данните при осъществяване на видеонаблюдение на общите части на етажната собственост и приллежащите територии.
Решението е достъпно на електронен адрес: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/d2bb33e97c5080c5c22586540051ea8a?OpenDocument
Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Мараджийски чрез процесуален представител срещу решение № 93 от 13.01.2020 г. по административно дело № 2888/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ППН – 1- 935/2018/18.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в частите му по т. 1 и т.2 и е оставена без разглеждане жалбата против същия акт в частта му по т.3 , която част производството е прекратено. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният от него административен акт бъде отменен, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Ответникът С. Милев дава становище правилност на обжалваното решение и законосъобразност на оспорения пред АС Пловдив административен акт.
Ответниците В. Вълчев и Х. Делчев не вземат становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, засягащ негови права и интереси, но разгледано по същество е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мараджийски срещу административния акт по т. 1 и т. 2.
Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Правилни са изводите, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, доколкото КЗЛД е постановила писмен акт и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но е неправилен изводът, че актът е законосъобразен.
Предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Пловдив е било решение № ППН – 1- 935/2018/18.07.2019 г. на КЗЛД, с което е прието, че жалбата, подадена от Вълчев, Милев и Делчев е основателна по отношение на външни камери 1, 2 и 3, в обхвата на които попадат обществени територии и във връзка с т. 1 и на основание § 58, § 2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, ал. 1, б. „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на директива 95/46/ЕО(общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП)(консолидирана версия)(Регламента) издала на администратора на лични данни Мараджийски разпореждане да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като след влизане в сила да преустанови видеонаблюдението на обществени места, като е оставена без уважение жалбата в останалата й част (по отношение на камерите, намиращи се вътре в жилищния блок).
При това в самия акт липсва произнасяне относно това дали е установено нарушение от страна на Мараджийски, както и кои норми са нарушени. Обявяването на жалбата за основателна не обосновава такъв извод, предвид изложеното в нея.
Като фактически и правни основания за постановяване на акта си КЗЛД сочи, че са налице констатации за това, че в [адрес] [населено място] е изградена от Мараджийски, в качеството му на домоуправител на посочената етажна собственост (ЕС) функционираща система за видеонаблюдение, състояща се от пет броя камери (3 външни и 2 вътрешни), свързани със записващо устройство и видеодисплей за наблюдение на изходящия образ от същите въз основа на взети решения от ЕС на проведени на 11.03.2018 г. и на 29.04.2018 г. Общи събрания на ЕС и утвърдена от същото Политика за защита на личните данни, създадени чрез системата за видеонаблюдение на [адрес], [населено място], Съобщение за поверителност на личните данни, създадени чрез същата система и Регистър на дейностите по обработка на лични данни от администратора.
При извършен оглед на място от служители на КЗЛД е установено, че първата камера, разположена на козирката на чл. 127, вх. 3 заснема зоната пред входа на блока и част от паркинга, намиращ се пред него; втората, разположена на стълб до входа на същата сграда, заснема паркинга пред блока и част от прилежащата улица; третата, разположена на тераса заснема паркинга зад блока и част от прилежаща улица; останалите две, разположени в мазето заснемат коридори на същото.
В обжалваното решение по т. 2, в която е наложена санкция на касатора е прието, че изводът на КЗЛД, че Мараджийски в качеството му на администратор на личните данни, събрани чрез видеозаписи от подробно описаните в мотивите на акта три камери е осъществил нарушение по чл. 5, ал. 1, б. б. „а“ и „в“ от Регламента, предвиждащи, че личните данни следва да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните и обработените да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.
Този извод е обоснован с констатацията, че трите камери, поставени на външни части от блока, могат да бъдат наблюдавани и контролирани единствено от Мараджийски, а освен това заснемат и територия, които органът определя като обществена и по отношение на която, решенията на ОС на ЕС за осъществяване на видеоконтрол на общите части са ирелевантни.
Настоящият състав намира, че този извод е неправилен.
На първо място по делото липсват доказателства,че личните данни събрани чрез видеонаблюдението се обработват в нарушение на прогласените в чл. 5, ал. 1 б. „а“ от Регламента принципи за законосъобразност, добросъвестност и по прозрачен начин, доколкото Мараджийски в качеството му на домоуправител е изградил и поддържа системата за видеонаблюдение в изпълнение на решение на ОС на ЕС, взети са всички мерки за прозрачност – чрез поставяне на множество указателни табели, уведомяващи гражданите за осъществяването видеонаблюдение, което е установено при извършените проверки, а освен това са налице приети от ОС на ЕС Политика за защита на личните данни, създадени чрез системата на видеонаблюдение, като както в акта, така и в съдебното решение липсват изводи за тяхната противоправност или за нарушаването им, при което данните са обработвани добросъвестно. Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че напротив в случая осъщественото обработване на лични данни е в изпълнение на посочените принципи.
Не е налице нарушение и на предвиденото в б. „в“ на чл. 5, ал. 1 от Регламента – обработените данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.
По делото безспорно е установено, че ОС на ЕС е определило като цели на видеосистемата за наблюдение (Протокола от 11.03.2018 г.) предотвратяване на злоупотреби с материални ресурси, гарантиране безопасността и сигурността на лицата, които се намират в блока и прилежащите територии, опазване на имуществото. Безспорно установен факт по делото е, че по отношение на камерите за наблюдение на външните части на блока е предвидено същите да заснемат паркинга, като няма спор, че същите са насочени именно в тези част. По отношение на факта, че заснемайки паркинга, в обхвата на заснемане попада и част улицата, чрез която се достига до паркинга не води автоматично до извод за допуснато нарушение от характера на посочените в цитираната разпоредба. Такъв извод може да бъде направен едва след претегляне на съответните противоположни права и интереси, като при това следва да бъде съобразено, че системата за видеонаблюдение, инсталирана от Мараджийски преследва законни интереси, изразяващи се в гарантиране охраната на сградата и и защита на лицата, живущи в посочения жилищен блок и тяхното имущество. При това не може да бъде изведен извод, че обработените данни не са подходящи и свързани с целите, за които се обработват. Освен това от доказателствата безспорно е установено, че същите са ограничени до необходимото във връзка с целите за обработването им, като се събират единствено данни за местонахождение на лица в определено време, които се обработват единствено от Механджийски, в качеството му на домоуправител, в изпълнение на решение на ОС и се съхраняват за определен период от време, което в съответствие с целта на обработването им.
Липсва законова дефиниция на употребеното от административния орган понятие „обществени територии“, което обаче не е коментирано в обжалваното решение. Цитираната в решението разпоредба на чл. 38 от Закона за собствеността, противно на приетото от съда не съдържа изчерпателно изброяване на попадащите в общите части обекти, доколкото в цитирания текст е предвидено, че част от същите е и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване, като без съмнение паркингът около блока попада в тази категория.
При така установеното следва изводи, че обработването на лични данни, чрез системата за видеонаблюдение попада в категорията на посочените в чл. 6, §1 б. „е“ от Регламента.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част, като следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което оспорения от Мараджийски акт в частта му по т. т. 1 и 2 бъде отменен като незаконосъобразен.
В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Правилно жалбата на Мараджийски против решението на КЗЛД в частта, с която административният орган е оставил без уважение подадената жалба от Вълчев, Милев и Делчев по отношение на камерите, намиращи се вътре в блока е приета за недопустима поради липса на правен интереси производството в тази му част е прекратено, доколкото акта в тази му част е положителен за Мараджийски.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 540 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 500 лв. заплатен хонорар за един адвокат и заплатени държавни такси в размер на 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 13.01. 2020 г. по административно дело № 2888/2019 г. на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на А. Мараджийски против решение № ППН – 01- 935/2018/18.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни по т. 1 и т. 2, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № ППН – 01- 935/2018/18.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т. 1 и т. 2.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на А. Мараджийски, с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 540(петстотин и четиридесет) лева.
Решението е окончателно.